Іванічка Петрава Георгіева

З пляцоўкі Вікіпедыя
Jump to navigation Jump to search
Іванічка Петрава Георгіева
балг.: Иваничка Георгиева
Дата нараджэння 27 жніўня 1937(1937-08-27) (83 гады)
Месца нараджэння
Грамадзянства
Род дзейнасці этнолаг, гісторык, выкладчык універсітэта
Навуковая сфера гісторыя
Месца працы
Навуковая ступень доктар гістарычных навук і прафесар
Альма-матар
Член у

Іванічка Петрава Георгіева (балг.: Иваничка Петрова Георгиева, нарадзілася 27 жніўня 1937 года ў Сеўліева) — балгарскі гісторык, этнолаг і этнограф, выкладчык Сафійскага ўніверсітэта, доктар гістарычных навук, прафесар.

Біяграфія[правіць | правіць зыходнік]

Скончыла гістарычны факультэт Сафійскага універсітэта па спецыяльнасці «Археалогія» ў 1960 годзе. У 1968 годзе абараніла доктарскую дысертацыю на тэму «Традыцыйныя рысы і сацыялагічныя элементы ў побыце і культуры сучаснай рабочай моладзі горада Слівен»(балг.: Традиционни черти и социологически елементи в бита и културата на съвременната работническа младеж в гр. Сливен). У 1984 годзе абараніла дысертацыю на тэму «Болгарская народная міфалогія» (балг.: Българска народна митология), за што атрымала званне ступень доктара гістарычных навук.

  • Пачала працу супрацоўніцай Музея рэвалюцыйнага руху ў Сафіі (1960-1962).
  • З 1963 па 1966 год — аспірант этнаграфічнага інстытута і музея пры Балгарскай акадэміі навук, з 1968 па 1974 год — навуковы супрацоўнік.
  • З 1974 года працуе ў Сафійскім універсітэце: да 1978 года была галоўным асістэнтам, з 1978 па 1987 гады — дацэнтам, з 1987 года — прафесар. У 1990—2000 гадах — дэкан кафедры этналогіі гістарычнага факультэта.

У 1970-1976 гадах займала пасаду сакратара Цэнтральнага савета Балгарскага гістарычнага таварыства (1970-1976).

Узнагароды[правіць | правіць зыходнік]

  • Узнагарода Кірылы і Мяфодзія (1984 г.)
  • Pitre-Solomone Mariono (1986)
  • Ганаровы знак Сафійскага ўніверсітэта I ступені (1998)

Публікацыі[правіць | правіць зыходнік]

Манаграфіі[правіць | правіць зыходнік]

  • 1981. (заедно с Д. Москова). Жената в съвременното българско село. Изследване. С., 1981, 166 с.
  • 1983. Българска народна митология. /Изследване/. С., 1983.
  • 1993. Българска народна митология. 2 прераб. и доп. изд. С., 1993, 259 с.
  • 1985. Bulgarian Mythology. Sofia, 1985, 212 p.
  • 1991. Mitologia bulgara. Roma, 1991.

Як складальнік і рэдактар[правіць | правіць зыходнік]

  • 1975. Етнография на България. В 3 т. Т. 3. Духовна култура. Съставителство. С., 1975, 388 с.
  • 1982. Методическо ръководство за събиране на етнографски материали. Съставителство. С., 1982, 164 с.
  • 1984. Народната култура в София и Софийско. Мат. от науч. конф. на тема "Нар. култура в София и Софийско", състояло се на 1 и 2 дек. 1982 г. в София. Съставителство и редакция. С., 1984, 282 с.
  • 1988. Етнография за човека и обществото. (Уч. пособие за студ.) Съставителство. С., 1988.
  • 1991. Българските алиани: Сб. етнографски материали. Съставителство и увод. С., 1991, 219 с.
  • 1992. АВС на етнологията. Антология на науката за човека, културата и обществото. Т. 1. Съставителство. С., 1992, 260 с.
  • 1994. Етнология на траките. Съставителство и увод. С., 1994.
  • 1998. Армъните в България. Историко-етнографско изследване. Съставителство. С., 1998.
  • 1999. АВС на етнологията. Антология на науката за човека, културата и обществото. T. 2. Съставителство. С., 1999.

Навуковыя артыкулы[правіць | правіць зыходнік]

  • 1965. Der wildtragende thrakishe Reitergotte. - Eirene, V. 4, Praha, 1965, p. 111-122.
  • 1966. Изследвания върху бита и културата на българските цигани в Сливен. - Известия на етнографския институт и музей, 9, 1966, с. 25-49.
  • 1967. Развитие на духовния бит на съвременната работническа младеж в Сливен. - Известия на етнографския институт и музей, 10, 1967, с. 201-229.
  • 1968. Към въпроса за формирането, развитието и характеристиката на работническата класа в Сливен. - Известия на БИД, 26, 1968, с. 139-164.
  • 1968. Страни от бита и културата на работническата младеж в Перник. - Ново време, 1968, № 8, с. 78-83.
  • 1970. За произхода на един народен празник. - В: Изследвания в чест на Михаил Арнаудов. С., 1970, с. 423-432.
  • 1970. Някои антични следи в българските народни вярвания и обичаи. - Известия на БИД, 27, 1970, с. 21-34.
  • 1971. Енографско единство на сватбата у българите. - В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. С., 1971, с. 103-109.
  • 1971. и Д. Москова, Л. Радева. Роднинските нзвания у нас (предв. съобщение). - Известия на етнографския институт и музей, 13, 1971, с. 271-285.
  • 1971. The Bulgarian Kinship System. - Ethnologia slavica, V. 3, Bratislava, 1971, p. 151-157.
  • 1972. Един старинен култ в Родопите, Странджа и Места. - В: Родопски сборник, Т. 3. С., 1972, с. 159-174.
  • 1972. Етнос, етно-социален организъм, етнически процеси. - Векове, 1972, № 1, с. 42-48.
  • 1972. и Д. Москова, Л. Радева. Терминологична система на кръвно родство у българите. - Известия на етнографския институт и музей, 14, 1972, с. 159-174.
  • 1972. Отношения на родството отразени в роднинската терминология. - В: Първи конгрес на БИД. Т. 2. С., 1972, с. 249-252.
  • 1973. и Д. Москова, Л. Радева. Опыт изучения системы кровного родства у болгар. - Советская этнография, 1973, №2, с. 60-68.
  • 1974. Дискусия по проблемите за етноса сред съветските учени. - Исторически преглед, 1974, № 1, с. 95-112.
  • 1975. Традиционният народен мироглед на населението в Пиринския край. - Атеист. трибуна, 1975, № 6, с. 47-55.
  • 1976. и Д. Москова. Системата на родство в Средните родопи. - Родопски сборник, Т. 4, С., 1976, с. 79-113.
  • 1976. Традиционният народен мироглед на българите. - Българска етнография, 1976, № 1, с. 20-37.
  • 1977. Битът на пернишките миньори /1878-1944/. - Известия на българското историческо дружество, 30, 1977, с. 181-219.
  • 1978. Змията-стопан в българските народни вярвания. - Векове, 1978, № 2, с. 22-29.
  • 1978. Характер и специфика на традиционната духовна култура на населението на Странджа. - В: Странджанско-Сакарски сборник. Т. 1. Доклади от Първия интердисц. симпозиум "Странджа", Бургас, 17-19 август 1978, М. Търново, 1984, с. 243-246.
  • 1980. Народен мироглед. - В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 457-477.
  • 1980. Обичаи при сватба. - В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 390-410.
  • 1980. Обичаи при смърт и погребение. - В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 411-421.
  • 1980. Survivance de la religion des Thraces dans la culture spirituelle du people bulgare. - In: Actes du II Congres International de Thracologie. Bucarest, 1980, V. III, p. 271-273.
  • 1981. Античното наследство в българската народна култура. - В: Проблеми на културното наследство. С., 1981, с. 86-100.
  • 1981. За континюитета на античната култура в българската народна култура. - В: Проблеми на културното наследство. С., 1981, с. 86-100.
  • 1981. Народен мироглед. - В: Българска народна култура. Истор.-етногр. очерк. С., 1981, с. 150-159.
  • 1981. Народният светоглед на българите. - В: България през вековете, България днес. С., 1981, с. 325-338.
  • 1982. "Космическото дърво" в българската народна култура. - Векове, 1982, № 1-2, с. 25-33.
  • 1983. Влиянието на средновековната държава върху формирането на етническото съзнание. - В: България 1300. Инст. и държ. традиция. Т. 3, С., 1983, с. 519-524.
  • 1983. Някои аспекти на пространството и времето в българската народна култура. - В: Изследвания в чест на проф. д-р Хр. Гандев (По случай 70-год. от рождението му). С., 1983, с. 231-243.
  • 1985. Промени в народния мироглед през Възраждането. - В: Сб. в чест на проф. д-р Хр. Гандев. С., 1985, с. 419-429.
  • 1987. Нестинарството в България. - Втори международен конгрес по българистика. Т. I. Етнография. С., 1987, с. 39-51.
  • 1987. La representation de l enfant dans les traditions Bulgares. - In: Ethnologie d Europe et d ailleurus, V. 2., eds Civilisation, vol. XXXVII, 2, p. 43-54.
  • 1990. Баянията като космогонична концепция в българската народна култура (Принос към семантичната им интерпретация). - Векове, 1990, № 6, с. 5-19.
  • 1990. Светът, от който идват децата. - Българска етнография, 1990, № 1, с. 6-10. /Митични представи за раждането, съдържащи се в бълг. обредна и светогледна система/.
  • 1990. Le vin dans les traditions orales des rites familiaux bulgares. - Premier d centres europeen sur la culture oral europeenne. Stasbourg, 1990.
  • 1990. Rever sons le dictame. - Les Plautes et les soisons. Collection Ethnologies d Europe. Civilisation. 1990, p. 213-227.
  • 1991. Под цветето на самодивите. - Българска етнография, 1991, № 3, с. 20-24.
  • 1992. "Възродителнията процес" и "голямата екскурзия" (опит за орална история). - В: Етническата картина в България. С., 1992, с. 105-109.
  • 1992. Преподаването по етнография в СУ "Св. Климент Охридски" (1888-1988). - Год. СУ, Исторически факултет, 80, 1992, с. 177-186.
  • 1993. Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас. - Бълг. етногр., 1993, № 3, с. 15-23.
  • 1995. Le pain azim et le pain leve du Bulgare. - Studia in Honorem Alexandri Fol. Thracia, Vol. 11, Serdicae, p. 481-488.
  • 1996. Трапезата на самодивите. - Българска етнология, 1996, № 3.
  • 1997. За житото. Една хипотеза. - В: Хлябът в славянската култура. С., 1997, с. 134-138.
  • 1998. Bulgaristan Alevileri ve Demir Baba Tekkesi. Iv. Georgieva nin bir onsozu vardir. Istanbul, 1998.
  • 1999. Мястото на етнологията в "Български векове" - Български векове, 1999, № 1, с. 22-23.
  • 2000. Култът към Богородица в българската народна култура. - В: Европа и България. Сборник в памет на проф. Христо Гандев. С., 2000, с. 35-53.
  • 2001. Le feu et la croix: un rite en l honneur de saint Constantin. - Ethnologie francaise, 2001, N 12, p. 251-260.
  • 2001. Нестинарство без нестинари. - Хемус, 2001, кн. 4, Будапеща. /същото загл. и на унг. език/
  • 2002. Българите в Крим. - Във: Фолклор, традиция, култура. С., БАН, с. 231-240.
  • 2003. Нестинарството в Крим. - Българска етнология, 2003, № 2-3, с. 9-29.

На рускай мове[правіць | правіць зыходнік]

  • 1984. Народное мировоззрение. - В: Болгары. Очерк трад. нар. културы. С., 1984, с. 105-112.
  • 1999. Константин Великий - император и святой. - Славянские этюды. Сб. к юбилею С. М. Толстого. М., 1999, с. 161-170.
  • 2002. Болгары в Крыму. - В: Болгаро-украинские связи на рубеже тысячелетия. Материалы междунар. научно-практической конференции. Симферополь, 2002, 3-13.

Зноскі

Спасылкі[правіць | правіць зыходнік]